Индийски фиксатор примами работници в Италия. Казват, че е използвал заплахи, насилие
Ладнун, Индия и Падуа, Италия – Когато Сандип мигрира от индийския щат Раджастан в Италия през 2009 г., той изпълняваше дългогодишната си мечта да се премести в чужбина за по-добър живот.
Но в края на 2015 г. 42-годишният абсолвент внезапно загуби работата си, което го изложи на непосредствен риск да загуби разрешението си за пребиваване в Италия.
Отчаян от работа, Сандип изпита облекчение, когато негов познат му разказа за „приятел“, който е добре известен сред индийската общност в Италия с това, че си осигурява работа срещу заплащане, каза той.
След като плати над 5000 евро такса за настаняване, Сандип прие предложение за работа в логистична кооперация, която работи с големи италиански компании за търговия на дребно с храни, каза той, само за да се окаже подложен на условия, които наподобяват принудителен труд.
Ръководителите на Сандип ще изискват той да работи по 11-12 часа на ден, седем дни в седмицата и отказват да осигурят отпуск по болест или трудов договор за повече от няколко месеца, каза той.
Когато не работеше, Сандип споделяше двустаен апартамент с още 10 души в северния град Падуа на цена от 330 евро на месец, каза той.
Все пак Сандип каза, че не смее да се оплаче от положението си.
„Имах нужда договорът ми да бъде подновен, в противен случай щях да стана нелегален мигрант в Италия, затова приех всички условия, които ми наложиха“, каза Сандип, който поиска да използва псевдоним, пред Ал Джазира.
Историята на Сандип не е уникална.
От 2012 г. до август 2022 г. стотици индийски граждани са платили до 20 000 евро всеки на Тара Чанд Танвар, индийски гражданин от Суджангарх, Раджастан, за да започнат работа в Италия, където са били подложени на експлоататорски условия на труд и живот, двугодишно разследване на Ал Джазира и италианското списание Lavialibera установи.
Al Jazeera и Lavialibera интервюираха 32 души, включително 14 работници, и разгледаха съдебни документи и бизнес досиета, за да покажат как Tanwar е успял да използва слабостите в италианските закони за миграция и обществени поръчки, за да приложи система за подкупи, изнудване, заплахи и насилие, предназначена да държи работниците в капан в ужасни условия.
Танвар, известен още като Тару, напусна родния си град през 1994 г., след като си осигури договор за работа като домашен помощник в Лече, град в южноиталианския регион Пулия.
През 2005 г. той се премества в град Камподарсего, близо до Падуа, където започва да осигурява работна сила за логистичния сектор в северната част на страната.
В продължение на 10 години Танвар „създаваше режим на терор“, като управляваше „престъпна организация, която използваше методи, граничещи с мафиотски тактики“, пише Доменика Гамбардела, съдия за предварителни разследвания в Падуа, в съдебно разпореждане от 3 август, 2022 г.
Танвар имаше „монопол в управлението на миграцията от Раджастан“ и експлоатира работници чрез „система на власт, установена чрез сплашване и насилие“, пише Гамбардела.
В решението си Гамбардела забрани на Танвар да се занимава с професионална или предприемаческа дейност за една година и нареди конфискуване на активи на стойност 750 000 евро.
Италианската съдебна полиция изчислява, че 8,7 милиона евро са изтекли през 53 банкови сметки, свързани с Tanwar, в продължение на десетилетие.
На 12 юли 2024 г. прокурорът на съда в Падуа, Марко Брусеган, информира Танвар, че предварителните разследвания срещу него са приключили и са събрани достатъчно доказателства, за да бъде поискано повдигане на обвинение.
Уведомлението дава на Танвар 20 дни да представи доказателства на съдия, ако желае да твърди, че не трябва да бъде изправен пред съда по обвинения, които не са били публично оповестени.
Не е ясно дали Tanwar е направил някакво становище пред съда, който в крайна сметка ще реши дали обвинителният акт продължава.
Адвокатът на Tanwar отказа коментар.
Въпреки че Раджастан е един от най-богатите региони на Индия, нивото на безработица се движи около 30 процента и миграцията към по-развитите икономики, включително Италия, е често срещана.
В северните градове като Ladnun и Sujangarh някои квартали са получили прозвището „Малката Италия“, защото почти всяко семейство има роднина, който изпраща пари обратно у дома от европейската страна.
Домовете на най-успешните емигранти могат лесно да бъдат забелязани поради техния размер и по-нова конструкция. Къщата на Танвар в Ладнун е двойно имение от червени тухли.
Жителите на Sujangarh и Ladnun казаха, че Tanwar от 2012 г. се е превърнал в отправна точка за хора, които искат да мигрират в Италия, като подготвят всички необходими документи срещу заплащане.
За да работят законно, агенти като Tanwar трябва да се регистрират в Министерството на външните работи на Индия (MEA) и да получат лиценз за набиране на работници за роли в чужбина.
Tanwar обаче никога не е притежавал такъв лиценз, според списъка на регистрираните агенти на MEA.
Работниците, наети от Tanwar, казаха, че не са запознати с правилата или че техният вербовчик не е регистриран при властите.
Tanwar е предоставял на работниците самолетни билети, разрешения за пребиваване и договори, като в някои случаи е предлагал опцията за изплащане на таксите му на вноски за удобство, казаха работници, които е наел.
Танвар ще изисква от своите новобранци да останат в апартаменти, които той притежава, докато дълговете им бъдат уредени, като им начислява между 300 и 380 евро месечен наем, който включва храна, казаха те.
Поне осем души биха споделили апартамент с една баня, казаха те, като в някои жилища липсват шкафове и дори легла, оставяйки работниците да спят на матраци на пода.
Повечето от работниците, наети от Tanwar, казаха, че са били назначени в склад в Белфиоре, община на около 60 километра (37 мили) от Падуа, която се е превърнала в дистрибуторски център за големи търговци на дребно на храни в Северна Италия.
Всички те казаха, че са били наети от една от петте кооперативи – Lavoro e Progresso coop, East West Trading srl, Mg Service coop, Sky Coop и Comservice Soc Coop – които предоставяха услугите си на големи търговци на храни, включително Unicomm, Aspiag и Maxi Di.
Според бизнес регистрите, получени от Al Jazeera, Tanwar основава и притежава Lavoro e Progresso и East West Trading.
Бизнес записите показват, че кооперациите, създадени от Tanwar, все още са активни, въпреки че той предаде ролята си на главен изпълнителен директор на друг индийски гражданин.
Петте кооперации, както и Unicomm, Aspiag и Maxi Di, не отговориха на искания за коментар.
„Храната, предоставена в апартамента, не беше достатъчна. За да избегнем гладуването, трябваше да купуваме допълнителна храна с парите си“, каза Фарид, работник, който живееше в един от апартаментите на Танвар в Падуа, докато работеше в Белфиоре.
Амир, друг работник мигрант, който беше назначен в склада в Белфиоре, каза, че той и брат му са се съгласили да платят на Танвар 10 000 евро, за да мигрира в Италия.
„Част от сумата беше покрита от майка ми, като продаде парче земя. Останалата част се изплащаше постепенно, когато започнахме работа в Италия. Тогава обаче Тару поиска повече пари от 10 000 евро, за които първоначално се разбрахме“, каза Амир, който е от Ладнун.
Майката на Амир каза, че Танвар се е опитал да сплаши семейството, след като са отказали да платят.
„Една вечер той изпрати около 10 мъже, за да ме уплашат. Друг път негови съдружници нападнаха един от синовете ми. На следващия ден отидох в полицията“, каза тя.
Полицейски служител в полицейското управление в Ладнун потвърди, че Танвар е обвинен в опит за извършване на престъпление и отвличане през 2018 г.
Въпреки това миналата година майката на Амир се съгласи обвиненията да бъдат оттеглени, след като постигна споразумение с Тару, обичайна практика в Индия. Тя отказа да уточни дали е постигнала финансово споразумение или друг вид споразумение.
Семейството на Амир не е единственото, което е обвинило Тару в насилие.
„Ако не спазвате неговите правила, всичко е свършено. Срещу него има сериозни доказателства, но той все още е на свобода. Никой не иска да повдигне обвинение срещу него от страх. Той е като мафията“, каза Сунил, друг работник, вербуван от Тару.
От двустайния си апартамент в Падуа Сунил си спомни, че е бил заплашван, когато отказал да се подчини на заповедите на Тару.
„Веднъж дори ме удари в лицето“, каза Сунил.
Италианските съдебни документи, получени от Al Jazeera и Lavialibera, показват, че Тару се хвали с връзките си с политици и правоприлагащи органи в Индия по време на прихванати телефонни разговори със сътрудници у дома.
Стената на мълчанието около Тару най-накрая се счупи през 2018 г., когато складов работник в Белфиоре го докладва на властите.
Според документи, подадени в съда на Верона, работникът обвини Тару в „систематично вземане на пари в замяна на работа“, принуждавайки работниците да живеят в неговите апартаменти и заплашвайки работниците мигранти със загуба на разрешенията им за пребиваване, ако го направят не отговарят на определени цели.
„Един от делегатите на нашия профсъюз беше нападнат от неидентифицирани нападатели през 2018 г., след като работници започнаха да разкриват условията в склада в Белфиоре“, каза Тео Молин Фоп, представител на италианския обикновен синдикат Adl Cobas.
„През тези години атмосферата на страх около Тару беше осезаема“, каза Фоп.
Интервютата с работници мигранти предполагат, че експлоатацията в логистичния сектор надхвърля рамките на един човек и е широко разпространена.
Работниците мигранти „са особено уязвими на експлоатация в логистичния сектор“, каза Масимо Педрети, синдикалист от Съюза на основните профсъюзи.
„Това е неотчетен и фин вид експлоатация, който остава широко разпространен и толериран поради икономическата си функционалност“, каза Педрети.
Според десетки разследвания на италианските власти, експлоатацията засяга хиляди работници мигранти във всеки регион на страната.
Секторът, който е основен в световната икономика, генерира около 80 милиарда евро годишно само в Италия, според италианското министерство на труда.
От 2003 г., когато нов закон отслаби защитата на работниците, логистичният сектор силно разчита на подизпълнители, което позволява на големите кооперации да се възползват от голям набор от гъвкава работна ръка, без да е необходимо да наемат постоянни работници.
„Основната мотивация е спестяване на разходи за данъци и минимални отговорности към работниците. Фирмите възложители и подизпълнители не могат да бъдат държани отговорни, ако работниците са експлоатирани от наетите или подизпълнители компании“, каза Педрети.
Последните разследвания на прокурора от Милано Паоло Сторари срещу Bartolini и Geodis, два френски държавни логистични гиганта, подчертаха използването на договори и договори за подизпълнение за заобикаляне на задълженията за директно наемане, като по този начин се намали данъчната им тежест.
Сторари каза, че тези практики отразяват умишлена бизнес стратегия, а не изолирани инциденти.
Бартолини не отговори на исканията на Ал Джазира за коментар.
Geodis заяви, че е „уредил данъчния спор, който беше в основата на разследването на прокурора, без никакво признаване на отговорност“.
„Групата сега е в процес на оценка на потенциални непреки задължения за социално осигуряване, които могат да възникнат от действията на независими подизпълнители, които не са и не са били в нито един момент под неин контрол“, каза говорител на компанията.
>Въпреки че привличат вниманието на властите, практиките на Бартолини и Геодис „остават законни според италианските закони“, каза Педрети.
Педрети разказа опита на складови работници, които са били наети между 2008 г. и 2019 г. от кооперация, доставяща модна марка Zara в Рим и Милано.
„Работниците, предимно египтяни, бяха подложени на експлоатация и принуда от хора от собствената им страна. Тези, които не приеха определени условия, бяха изправени пред заплахи към семействата си у дома“, каза Педрети.
Zara отказа искане за коментар.
През май, в отделно дело, съдът на Модена издаде заповеди за арест на 18 пакистански граждани, за които се твърди, че са участвали в престъпна организация, обвинена в изнудване, нападение, заплахи и пране на пари.
Твърди се, че са набирали работници мигранти за клон в Модена на SDA, известна логистична компания, която е част от Poste Italiane, националния доставчик на пощенски услуги.
В отговор на запитванията Poste Italiane каза: „Стойността на нашите договори с предполагаемата кооперация е изключително малка в сравнение с обема на нашите доставки. Освен това документацията, представена от кооперацията, за да се състезава за нашите услуги за доставка, беше в ред
